Всички Епизоди

Епизод 1: СТРАХ И УРОД

Когато чу едно от онези неща да диша учестено пред входната врата, Тина осъзна, че вече не е в безопасност вътре в апартамента си. Сърцето започна да бие с двеста удара в минута. Цялото тяло се стегна. Ледена пот изби по врата. Мигът се разтегна в безкрайност от адреналина. Учудващо обаче ръцете ѝ не потрепнаха. Вместо това стиснаха по-силно самоделното оръжие, сглобено от щипка за хващане на предмети и електрошок. Тина се подготви за най-лошото, но същевременно безшумно раздвижи краката си, както си седеше на пода, с гръб, опрян в шкафа на кухнята, за да е готова да скочи в атака.

Прочети →

Епизод 2: БОНБОНИ И МАЙМУНИ

Бухала усети, че нещата не отиват на добре секунди преди дефендърът да се изравни с таксито. Терминът в неговата професия за подобни ситуации беше „Е, сега си *** майката!“. Не му стигна време даже да го изрече. Толкова бързо се случи всичко. Белият джип беше с предпазни решетки отстрани като тези за борба с масови безредици, но на зелената врата се мъдреше само герба на София, без никакви други обозначения. 

Прочети →

Епизод 3: КРАВ МАГА И БАБА ЯГА

Когато Тина отвори очи й се прииска да ги затвори отново, да изкрещи или да ритне с крак лицето, което се бе надвесило над нея. Не направи никое от трите. 

Прочети →

Епизод 4: МОЗЪКА И МУСКУЛА

- Какъв ли беше тоя шум снощи? Майро не зададе въпроса наистина, по-скоро искаше да запълва със звукови вълни празното въздушно пространство, което му се струваше леко призрачно. Плюс това имаше нужда от разсейване, докато се бореше с тази антична технология.За пореден път въртеше пластмасовото кубче в ръцете си и безуспешно се опитваше да разбере как точно се отваря. Напъна леко една от страните, но изглеждаше сякаш ще го счупи, така че стреснато се спря.

Прочети →

Епизод 5: ОРАНЖЕВО ЯКЕ И ПРИЧЕСКА ОТ ЗМИИ

Бухала не беше никак щастлив, че се намира навън. Тялото му даже до такава степен се противеше на ситуацията, че поставяше всяка една крачка под съмнение. Местеше единия крак, а преди да му разреши да придвижи другия, отваряше прозорец с въпрос „are you sure”. Шур-нешур, Бухала вървеше бавно нагоре с насочен напред пистолет и фенерче, залепено с тиксо за него. Изкачваше стълбите бавно и внимателно в този мижав кръг светлина сред полумрака, който стъклата на първия етаж хвърляха към безистена.

Прочети →

Епизод 6: КАРАБИНА МАНЛИХЕР И КУП ЛИМОНКИ

Майро не беше сигурен кое го измъчваше повече. Фактът, че беше закачен с кучешка каишка за врата, през сложна система от въжета към тавана и със синджир за кръста на брат си, или това, че трябваше да слуша по цял ден глупостите на Тюлена. 

Прочети →

Епизод 7: БЛОКЧЕ ШОКОЛАД И РАЗПИЛЕНИ БОКЛУЦИ

Докато наблюдаваше своя дилър, нещо като гаджето си и някаква случайна неприятница да планират откъде да намерят храна, Аглая осъзна колко много й липсваше животът преди.Не точно след като удари короната. Животът много много много много преди.

Прочети →

Елизод 8: СЕЛЕБРИТИ АЛГОРИТМИ И ВОДОРАСЛИ

Тина не беше се сблъсквали с много известни личности, но винаги си бе представяла, че в реалния живот селебритата са пълни гъзове и прости гъзки. Още първото ѝ съприкосновение с Аглая Шаламанова доказа, че както винаги, преценката ѝ за живота беше повече от желязна.

Прочети →

Епизод 9: AC/DC И ПАРИС ХИЛТЪН НА ЧЕТИРИ КРАКА

През годините си в различните отдели на полицията, Лъчо беше се сблъсквал с всякакви престъпници: хора от гетото, готови на всичко за жълти стотинки; деца от богаташки квартали, гонещи тръпката; наркомани със счупена стрелка на моралния компас; социопати, обсебени от власт и материална облага с нелепи рационализации; фанатици с мозък, промит от крайна идеология; потомствени рецидивисти без шанс в живота; честни хора, загубили вяра в системата. В целия този списък с обекти на изследване от криминалната психология, един-единствен екземпляр блестеше с уникалността на дегенерирал еднорог – на теория не би трябвало да съществува, но беше тук, пред очите му.

Прочети →

Епизод 10: 17 КОНСКИ СИЛИ И 200 КИЛОГРАМА

Аглая мразеше мръсотията. Не в секса, а класическата. Тази, която унищожаваше дрехите, разваляше кожата и за няколко безкрайни секунди, докато се измиеш, правеше живота направо нетърпим. В момента Аглая беше раздвоена между желанието си да потърси салфетки, мокри кърпички и течаща вода или да се опита да мисли за по-сериозните си проблеми. Като например мъртвата си спътница пред магазина.

Прочети →

ЕПИЗОД 11: ЗЛОУМИШЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ И ЕКСПЛОЗИВНА ПСИХОПАТИЯ

Бухала ненавиждаше мълчанието. В неговите среди то винаги беше знак за приближаващо нещастие. Или по-лошо – за фатална грешка, от която вече няма връщане назад.Всеки път, когато глъчката утихнеше, някой някого някъде дебнеше. Някой някого бе обидил. Нещо от мрака, бе изплувало на повърхността. Всеки път след мълчание, нещо се случваше.Истинското щастие за Бухала беше в безвремието, в бездействието, в липсата на екшън.Резултатът от всяко напрегнато очакване никога не беше ясен, но гарантирано не беше приятен. Можеше да е просто фалшива тревога с отдъхване, затишие пред буря, но също така тишината да завърши с вадене на кирливи ризи, пистолети или ножове. Веднъж едни братя даже така се сбиха, че се наложи да чистят стъкла, да подкупват съседи, а после цяла нощ да копаят две дупки в гората.

Прочети →

ЕПИЗОД 12: СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ И СТРОГО МЪМРЕНЕ

Лъчо рядко изпитваше тъга. Вродената му темерутщина го предпазваше от емоциите, които объркваха живота на толкова много хора. Светът не беше турска сапунка. Затова и той нямаше сълзи за проливане. „Какво? Къде? Кога?“, това бяха въпросите в главата му. Никога „Защо“. Много рядко и само от любопитство „Как“. Всички други думи обикновено бяха дрънкане без смисъл. И въпреки това, когато видя тялото на чичо си Мишо, свито на пода, безжизнено, с изпити до череп скули, сгърчени рамене и ръце тънки като точилка с висящо тесто за пица по нея, завързан с дебело въже и затиснат с чушкопеци, нещо в него се пречупи и преди да осъзнае какво прави вече ревеше с пълно гърло неразбираеми въпроси към висшето космическо съзнание, масово наричано накратко Бог. Повечето бяха абстрактни и доста обвинителни. 

Прочети →

ЕПИЗОД 13: ПРИЗРАЧНА ГОРА В СРЕДАТА НА НИЩОТО

очно този микробус мерцедес вито беше минал през много. Негов първи собственик бе училището Брилянтмон в Лозана, Швейцария. Един от най-старите пансиони в света, основан през далечната 1882. Административният съвет там, единодушно одобри поръчката на чисто новата V-класа, при дебюта ѝ на пазара през 1996. При това с големи двигател и доста изискан луксозен кожен салон.

Прочети →